Учредяване на дружество в България: могат ли платежните институции да заменят банките при внасянето на капитала?

Учредяването на дружество с ограничена отговорност в България е сравнително лесна процедура. Едно на пръв поглед просто изискване обаче поставя интересен правен въпрос.

Съгласно българското законодателство дружественият капитал трябва да бъде внесен преди регистрацията на дружеството, като пред Търговския регистър следва да се представи доказателство за извършената капиталова вноска.

Приложимата нормативна уредба изрично предвижда представянето на документ за внесен в банка капитал.

Но какво се случва, когато средствата са внесени по сметка при лицензирана европейска платежна институция или дружество за електронни пари?

Разграничението е особено интересно при сравнение на услугите, предлагани от различните доставчици на финансови услуги:

• Wise – лицензирана платежна институция, която в рамките на стандартната си процедура за проверка изисква регистрационен номер на дружеството.
• Revolut Bank UAB – лицензирана кредитна институция, която по правило изисква дружеството вече да е регистрирано, за да открие бизнес сметка в Revolut.
• Paysera – доставчик на услуги въз основа на лиценз за дружество за електронни пари, който изрично предлага сметки за внасяне на учредителен капитал на български дружества преди регистрацията им.

Така възниква интересен парадокс: небанкова финансова институция предлага услуга, специално предназначена за учредяване на дружества, докато лицензирана банка не предоставя същата възможност чрез стандартната си процедура за откриване на бизнес сметки.

Същевременно някои български банки вече предлагат изцяло дистанционно откриване на набирателни сметки при определени условия.

Правният въпрос обаче надхвърля наличието или липсата на подобни услуги.

Съгласно правото на Европейския съюз платежните институции и дружествата за електронни пари имат право да предоставят платежни услуги в рамките на вътрешния пазар. В същото време българската нормативна уредба относно регистрацията на търговски дружества продължава изрично да изисква документ за внесен в банка капитал.

Следва ли документ, удостоверяващ внасянето на дружествен капитал, издаден от лицензиран европейски небанков доставчик на платежни услуги, да бъде третиран различно от аналогичен документ, издаден от кредитна институция?

Въпросът не е окончателно разрешен, въпреки че съвременните платежни технологии могат да осигурят същата степен на надеждност и проверимост като традиционните банкови услуги.

С развитието на финансовите услуги възниква и по-общият въпрос: трябва ли правилата за учредяване на търговски дружества да се основават преди всичко на регулаторния статут на доставчика на платежни услуги, или на надеждността и възможността за проверка на самото внасяне на капитала?