Дружеството с променлив капитал – бъдещето на българските стартъпи?

Дружеството с променлив капитал (ДПК) все още е сравнително нова правноорганизационна форма в българското законодателство. Правната му уредба обаче предоставя значителна гъвкавост за стартъп компании, техните основатели и инвеститори.

За разлика от традиционното дружество с ограничена отговорност (ООД), ДПК предоставя значително по-голяма свобода при структурирането на капитала и правата, свързани с дружествените дялове.

Възможно е да бъдат създавани различни класове дялове, предоставящи различни права, включително право на повече от един глас, дялове без право на глас, право на привилегирован дивидент, привилегии при ликвидация и право на обратно изкупуване. На определени класове съдружници или дори на индивидуално посочени съдружници могат да бъдат предоставени и специални права на глас, включително право на вето по определени въпроси.

Дружественият договор може също така да предвижда механизми, широко използвани при структурирането на стартъп компании и инвестиции с рисков капитал, като например:

• ROFR (Right of First Refusal) – право на първи отказ при прехвърляне на дялове;
• Lock-up – ограничения за прехвърляне на дялове за определен период;
• Tag-along – право на присъединяване към продажба на дялове;
• Drag-along – право да се изиска присъединяване към продажба на дялове;
• Call/Put Options – опции за покупка и продажба на дялове;
• Compulsory Transfer – задължително прехвърляне на дялове при определени условия;
• Company Buyback – обратно изкупуване на дялове от дружеството;
• Vesting – поетапно придобиване или окончателно запазване на права върху дялове при изпълнение на определени условия;
• Good Leaver / Bad Leaver – механизми, уреждащи последиците от напускането на съдружник в зависимост от обстоятелствата, при които той напуска дружеството.

Особено съществена характеристика на правната уредба на ДПК е, че Търговският закон изрично урежда последиците от нарушаването на ограниченията за прехвърляне на дялове, предвидени в дружествения договор. Прехвърляне на дружествени дялове в нарушение на ограниченията, предвидени в дружествения договор, е непротивопоставимо на дружеството и третите лица, освен ако общото събрание на съдружниците не реши друго.

По този начин законът предоставя изрична нормативна основа за прилагането на механизми като ROFR, lock-up и други ограничения за прехвърляне на дялове, широко използвани при стартъп компании и инвестиции с рисков капитал.

Друга отличителна особеност на ДПК е относителната поверителност на структурата на собствеността. Съдружниците в ДПК не се вписват като такива в Търговския регистър. Вместо това дружеството води собствена книга на съдружниците.

Разбира се, ДПК не е подходящо за всеки бизнес. Тази правноорганизационна форма е достъпна само за дружества, които отговарят на установените в закона критерии за размер. Освен това предоставената от закона гъвкавост налага особено внимание при изготвянето на дружествения договор.

За основатели и инвеститори, които желаят да предвидят по-сложни механизми за корпоративно управление, разпределение на икономическите права и прехвърляне на дялове като част от самата корпоративна структура, ДПК несъмнено представлява възможност, която заслужава да бъде разгледана.

Предстои да видим дали дружеството с променлив капитал постепенно ще се утвърди като предпочитана правноорганизационна форма за българските стартъп компании и инвестициите с рисков капитал.